Прашинка тишина

adjo (А.А.)
217 479

7.09.2017 г., 23:46 ч.

Поезия » Философска, Свободен стих

701 0 2

Сливам се със всяко малко нещо,
най-вече с тишината.
Ето виждаш ли, тук съм,
като прашинка в тоя свят.

Аз разбирам смисъла на самотата,
и мога, вярвай да мълча.
Тишината е моята вселена,
и място има за всяка самота.

Звездите дори ми стигат,
от повече не се нуждая.
Тишината е също толкова красива,
колкото и животът с нея.

https://www.youtube.com/watch?v=kxVUee4WsoA

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

adjo (А.А.)

2017-09-09T11:27:22+03:00

Хубаво е, когато хората се подкрепят и разбират!
goblenka (Маргарита Ангелова)

2017-09-08T07:34:11+03:00

Разбирам те! Ох, как те разбирам!