Прашинка тишина

adjo (А.А.)
217 478

7 сент. 2017 г., 23:46

Поэзия » Философская, Свободный стих

723 0 2

Сливам се със всяко малко нещо,
най-вече с тишината.
Ето виждаш ли, тук съм,
като прашинка в тоя свят.

Аз разбирам смисъла на самотата,
и мога, вярвай да мълча.
Тишината е моята вселена,
и място има за всяка самота.

Звездите дори ми стигат,
от повече не се нуждая.
Тишината е също толкова красива,
колкото и животът с нея.

https://www.youtube.com/watch?v=kxVUee4WsoA