Прашни спомени
В шкафа на тавана
скрити са безброй мечти,
скътани са под юргана
писъмца, облени в сълзи...
Горе, сред купа с играчки,
сред детските ми спомени,
сред кукли и готварски печки,
изоставени са мойте корени...
Смут цари в живота вече,
няма ми ги детските мечти,
не съм вече онова мъничко човече
с дълбоки питащи очи...
Често взирах се в звездите,
мечтаех си света да бъде мой,
с времето избледняха ми мечтите,
мистериозни като вълчи вой...
В дрешника ми прашен,
стар молец лети,
някога изглеждаше ми страшен
със своите скърцащи врати...
Тук са книжките ми най-любими,
четях ги всяка вечер със захлас,
за свят с четирилистни детелини,
увлекателни за всички нас...
Деца игриви ние бяхме
преди няколко години,
заедно от зори до мрак играхме,
заедно в овощните градини.
Ето и любимите ми кукли
с бели порцеланови лица,
с гъсти, черни букли,
но, за жалост, без сърца.
Ето и мечето,
без което не можех да заспя,
кърпено му е крачето,
но не мога с него да се разделя...
Колко спомени са скрити
тук, на прашния таван,
хиляди мечти изтрити
и детският ми свят мечтан...
Често гледах аз звездите
и търсех отговора до зори,
къде ми се изгубиха мечтите?
Но отговор нямаше - уви!
скрити са безброй мечти,
скътани са под юргана
писъмца, облени в сълзи...
Горе, сред купа с играчки,
сред детските ми спомени,
сред кукли и готварски печки,
изоставени са мойте корени...
Смут цари в живота вече,
няма ми ги детските мечти,
не съм вече онова мъничко човече
с дълбоки питащи очи...
Често взирах се в звездите,
мечтаех си света да бъде мой,
с времето избледняха ми мечтите,
мистериозни като вълчи вой...
В дрешника ми прашен,
стар молец лети,
някога изглеждаше ми страшен
със своите скърцащи врати...
Тук са книжките ми най-любими,
четях ги всяка вечер със захлас,
за свят с четирилистни детелини,
увлекателни за всички нас...
Деца игриви ние бяхме
преди няколко години,
заедно от зори до мрак играхме,
заедно в овощните градини.
Ето и любимите ми кукли
с бели порцеланови лица,
с гъсти, черни букли,
но, за жалост, без сърца.
Ето и мечето,
без което не можех да заспя,
кърпено му е крачето,
но не мога с него да се разделя...
Колко спомени са скрити
тук, на прашния таван,
хиляди мечти изтрити
и детският ми свят мечтан...
Често гледах аз звездите
и търсех отговора до зори,
къде ми се изгубиха мечтите?
Но отговор нямаше - уви!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Шматкъ Всички права запазени
