Празен силует,
без лице,
но някак знам, че той е твой.
Дори мирисът напомня ми за теб
и че нявга бе и мой.
Дори без образ на лице,
аз виждам в него твоята усмивка.
Очите ти кафяви, вперени във мен
и спомен от последната целувка.
А дали някога ще видя те отново
или всичко си остава само в моята глава?
А дали и ти си спомняш мъничко за мене ...