Празна длан
Защо ме гледате така
бездушна, тихо мълчалива?
Изящна маска порцелан,
от лед по-хладна, но красива.
Застанала далеч от мен...
Под погледа ви безразличен
душата гасне, ден след ден
във свойта орис с край трагичен.
Да бъда роб на чужда власт.
На господар, лишен от страст,
с която да ме покорява.
И като просяк в тежък час
протягам свойта длан към вас,
но тя все празна си остава...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стефка Крушарова Всички права запазени
