23.02.2010 г., 9:37 ч.

Празна длан 

  Поезия » Любовна
622 0 0



Защо ме гледате така
бездушна, тихо мълчалива?
Изящна маска порцелан,
от лед по-хладна, но красива.

Застанала далеч от мен...
Под погледа ви безразличен
душата гасне, ден след ден
във свойта орис с край трагичен.

Да бъда роб на чужда власт.
На господар, лишен от страст,
с която да ме покорява.

И като просяк в тежък час
протягам свойта длан към вас,
но тя все празна си остава...

© Стефка Крушарова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??