23 feb 2010, 9:37

Празна длан 

  Poesía » De amor
576 0 0



Защо ме гледате така
бездушна, тихо мълчалива?
Изящна маска порцелан,
от лед по-хладна, но красива.

Застанала далеч от мен...
Под погледа ви безразличен
душата гасне, ден след ден
във свойта орис с край трагичен.

Да бъда роб на чужда власт.
На господар, лишен от страст,
с която да ме покорява.

И като просяк в тежък час
протягам свойта длан към вас,
но тя все празна си остава...

© Стефка Крушарова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??