Feb 23, 2010, 9:37 AM

Празна длан 

  Poetry » Love
641 0 0



Защо ме гледате така
бездушна, тихо мълчалива?
Изящна маска порцелан,
от лед по-хладна, но красива.

Застанала далеч от мен...
Под погледа ви безразличен
душата гасне, ден след ден
във свойта орис с край трагичен.

Да бъда роб на чужда власт.
На господар, лишен от страст,
с която да ме покорява.

И като просяк в тежък час
протягам свойта длан към вас,
но тя все празна си остава...

© Стефка Крушарова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??