Празна длан

23 февр. 2010 г., 09:37

Поэзия » Любовная

575 0 0

Защо ме гледате така
бездушна, тихо мълчалива?
Изящна маска порцелан,
от лед по-хладна, но красива.

Застанала далеч от мен...
Под погледа ви безразличен
душата гасне, ден след ден
във свойта орис с край трагичен.

Да бъда роб на чужда власт.
На господар, лишен от страст,
с която да ме покорява.

И като просяк в тежък час
протягам свойта длан към вас,
но тя все празна си остава...

Празна длан

Свързани произведения

Комментарии

Предложения