"Празна стая"

31.03.2007 г., 12:53 ч.

Поезия

717 0 2

Стая празна,
Празна душа...

Мълча -
Потънала в сивотата на времето.
Броя секундите, оставащи
До началото на Края.
Седя неподвижно -
Болят ме костите,
С падането на нощта
Водих люта битка с въпросите...

И загубих...

Вяра в надеждите
И очакванията
На онова малкото
Дете
Или пък птичка, бръмбър

Може би...

И аз ще си намеря сянката,
Ще я заключа, тя ще ме обича -

Може би...

И аз ще избягам,
За да се върна в миналото
И ще си получа отговорите
Нали?...

Може би...

Ми е писнало от въпросителни -
Закачат ми месата
По кръчмите...
Се напивам и търся някого
И го намирам
В леглото си...
Ти си там...
Защо(?)...

Те рисувам с очите си,
В мен ли се скри?
Ако те намеря
Ще отговориш ли на въпросите?
Ще спре ли да ме боли?...

Може би...

31.03.2007

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

vulchebnik (Евгени Янев)

2007-05-06T15:03:16+03:00

Знаеш ли?Животът е като крем карамел-сладко горчив.Обикновено като се обърне от купичката в 4инийката ...горчивината е най-отгоре!Неминуемо идва и сладката част!А аз се радвам,че опитах от твоята загорена захар,защото пък само сладко натъртва!Благодаря за стиха и искреността ти!Не забравяй,че следва и сладост,а ще ми е интересно да вкуся и от неяВ очакване съм!
Ружена (Ружена)

2007-03-31T18:12:28+03:00

Горчив стих.Хареса ми много началото.Желая ти да победиш в битката,която всеки води за спокойствието на душата си.Поздрав!