"Празна стая"

Mar 31, 2007, 12:53 PM

Poetry

750 0 2

Стая празна,
Празна душа...

Мълча -
Потънала в сивотата на времето.
Броя секундите, оставащи
До началото на Края.
Седя неподвижно -
Болят ме костите,
С падането на нощта
Водих люта битка с въпросите...

И загубих...

Вяра в надеждите
И очакванията
На онова малкото
Дете
Или пък птичка, бръмбър

Може би...

И аз ще си намеря сянката,
Ще я заключа, тя ще ме обича -

Може би...

И аз ще избягам,
За да се върна в миналото
И ще си получа отговорите
Нали?...

Може би...

Ми е писнало от въпросителни -
Закачат ми месата
По кръчмите...
Се напивам и търся някого
И го намирам
В леглото си...
Ти си там...
Защо(?)...

Те рисувам с очите си,
В мен ли се скри?
Ако те намеря
Ще отговориш ли на въпросите?
Ще спре ли да ме боли?...

Може би...

31.03.2007

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

vulchebnik (Евгени Янев)

2007-05-06T15:03:16+03:00

Знаеш ли?Животът е като крем карамел-сладко горчив.Обикновено като се обърне от купичката в 4инийката ...горчивината е най-отгоре!Неминуемо идва и сладката част!А аз се радвам,че опитах от твоята загорена захар,защото пък само сладко натъртва!Благодаря за стиха и искреността ти!Не забравяй,че следва и сладост,а ще ми е интересно да вкуся и от неяВ очакване съм!
Ружена (Ружена)

2007-03-31T18:12:28+03:00

Горчив стих.Хареса ми много началото.Желая ти да победиш в битката,която всеки води за спокойствието на душата си.Поздрав!