Празна стая

Стоя в ъгъла на празна стая

взирайки се някъде в безкрая. 

Потъвам бавно в черните си мисли

и сламка нямам, за да се хвана.

А ти стоиш на прага и ме гледаш

и всякаш вече чужда съм за теб.

Протягам бавно двете си ръце, уви,

към мене няма кой да ги протегне.

От ден на ден аз тихичко потъвам

в бездната на собстения си живот.

А там е тихо, пусто... някак черно.

Бушуват бури, а навънка слънце грее.

От теб се иска просто да ме прегърнеш,

за да изплувам от тази тъмнина.

Ще те почакам тихичко и ще помечтая

да се завърне слънцето и в моя ден.