8.08.2013 г., 17:43

Празник

835 0 0

Празник ли е? Даже не разбрах

с притихнала усмивка го посрещнах.

Щастие ли беше? Не разбрах

във този мой живот без смях,

живот-сълза.

 

Успях ли аз да проумея? Да разбера,

да бъда чута беше мой въпрос, молба,

дори когато имах аз крила,

застреляха ме без вина,

за да не мога пак да полетя.

 

За кого е празник днес? Не знам,

ала за мен е ден обикновен

с усмивка тъжна във анфас

прокарвам щастие забравено от мен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кристина Христова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...