8.08.2013 г., 17:43

Празник

838 0 0

Празник ли е? Даже не разбрах

с притихнала усмивка го посрещнах.

Щастие ли беше? Не разбрах

във този мой живот без смях,

живот-сълза.

 

Успях ли аз да проумея? Да разбера,

да бъда чута беше мой въпрос, молба,

дори когато имах аз крила,

застреляха ме без вина,

за да не мога пак да полетя.

 

За кого е празник днес? Не знам,

ала за мен е ден обикновен

с усмивка тъжна във анфас

прокарвам щастие забравено от мен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кристина Христова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...