12.05.2017 г., 20:17

Празник

635 4 25

Празник вече е в душата. 
Сълзите избърсах и не плача.
Пак повярвах в добротата, 
вярвам вече, че и щастие ме чака.
Права бе Луната, че след мрака 
идва светлината. 
И на вятъра благодаря — той пък
ми показа колко пъстър е светът.
Думите изречени са сила. 
Нека ползваме ги за добро. 
Думи тежки, душата могат да 
убият, но добрите могат и човек да възродят.
Очите ми отново цветовете виждат. 
Сивото сега не е основен цвят, 
а по-светлия отенък е на мрак.
Не пестете и усмивки. Нямаме лимит
за тях. Смело ги раздавайте на всички.
Така по-красив ще е светът.
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виолета Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не е друга тази поезия, тя е мъдра и философска. Усмивката, доброто и времето са най-безценните неща, които можеш да подариш на един човек. Защото никога не можеш да си ги върнеш обратно! Поздравявам те за стиха!
  • Благодаря. Хубав и усмихнат ден ти желая.
  • Много цветове, усмивки и енергия! Много позитивни чувства си предала! Поздравления, много си права!
  • Супер благодаря Веси.
  • Усмивката нищо не ни струва, но пъл може да направи толкова много... Поздрави и от мен, Вили! Изпращам ти един вагон с усмивки!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...