12 мая 2017 г., 20:17

Празник

638 4 25

Празник вече е в душата. 
Сълзите избърсах и не плача.
Пак повярвах в добротата, 
вярвам вече, че и щастие ме чака.
Права бе Луната, че след мрака 
идва светлината. 
И на вятъра благодаря — той пък
ми показа колко пъстър е светът.
Думите изречени са сила. 
Нека ползваме ги за добро. 
Думи тежки, душата могат да 
убият, но добрите могат и човек да възродят.
Очите ми отново цветовете виждат. 
Сивото сега не е основен цвят, 
а по-светлия отенък е на мрак.
Не пестете и усмивки. Нямаме лимит
за тях. Смело ги раздавайте на всички.
Така по-красив ще е светът.
 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виолета Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Не е друга тази поезия, тя е мъдра и философска. Усмивката, доброто и времето са най-безценните неща, които можеш да подариш на един човек. Защото никога не можеш да си ги върнеш обратно! Поздравявам те за стиха!
  • Благодаря. Хубав и усмихнат ден ти желая.
  • Много цветове, усмивки и енергия! Много позитивни чувства си предала! Поздравления, много си права!
  • Супер благодаря Веси.
  • Усмивката нищо не ни струва, но пъл може да направи толкова много... Поздрави и от мен, Вили! Изпращам ти един вагон с усмивки!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...