Празник вече е в душата.
Сълзите избърсах и не плача.
Пак повярвах в добротата,
вярвам вече, че и щастие ме чака.
Права бе Луната, че след мрака
идва светлината.
И на вятъра благодаря — той пък
ми показа колко пъстър е светът.
Думите изречени са сила.
Нека ползваме ги за добро.
Думи тежки, душата могат да
убият, но добрите могат и човек да възродят.
Очите ми отново цветовете виждат.
Сивото сега не е основен цвят,
а по-светлия отенък е на мрак.
Не пестете и усмивки. Нямаме лимит
за тях. Смело ги раздавайте на всички.
Така по-красив ще е светът.
© Виолета All rights reserved.