6.06.2011 г., 0:10

Празник в гората

2.2K 0 21

    

 

Мъничка калинка

на лист от латинка,

в утринна росица

измила косица,

сложила ù джувка.

С лачени обувки,

с червено елече –

ех, че буболече!

Съзрял я скакалец,

дългокрак хубавец.

Пратил свойта майка

със цветец от лайка,

с подарък в шушулка –

иска я за булка.

И тогаз в гората

почна веселбата!

Три дни пили, яли

и хорце играли

с цялата дружинка

Скокльо и Калинка!

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Коментари

Коментари


  • "Мъничка калинка

    на лист от латинка,

    в утринна росица

    измила косица,

    сложила ù джувка.

    С лачени обувки,

    с червено елече –

    ех, че буболече"
    .......................................
    Красиво подредени, оригинални, много образни,
    талантливо сътворени, с прекрасни поетични
    метафори, истински поетични бисерчета, са твоите
    стихове, посветени на децата, мила Водолейче!
    ПОЗДРАВИ! БЪДИ!




  • толкова е хубаво при теб, Водолея...
    светло и чудно хубаво, радвам ти се от сърце..
  • Ех, че хубаво ще го прочета на моя малчуган той много обича калинки и щурчета!!! Поздрави и много ми хареса!!!
  • Кали, вместо джувка,
    от Скокльо целувка
    иска сред поляна,
    та да му пристане!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...