Преболяло времето ми стана гущер...
762
0
1
И мойта смърт отново я отменям.
И пак съм жива (без да те живея)
Преболяло времето ми стана гущер
и скри се под поредната неделя.
Звънци на изгрев ми рисуват дните,
(а може би е просто телефонът).
Даже болката се умори от викане
и само ми напомня, че я няма.
Сега съм тук
и май е мръкнало.
Забравеното чувство, че ме има,
лъчи на слънце се процеждат зъбно,
но победата ми днес е неоспорима.
Още ме боли гърбът от дългото умиране
(и да си паднал си е трудно…)
Но въздухът ми стига да извикам:
,,ЖИВА СЪМ!"
(Напук на всичко пак ме има!)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вени Николова Всички права запазени
