И мойта смърт отново я отменям.

И пак съм жива (без да те живея)

Преболяло времето ми стана гущер

и скри се под поредната неделя.

Звънци на изгрев ми рисуват дните,

(а може би е просто телефонът).

Даже болката се умори от викане

и само ми напомня, че я няма.

Сега съм тук

и май е мръкнало.

Забравеното чувство, че ме има,

лъчи на слънце се процеждат зъбно,

но победата ми днес е неоспорима.

Още ме боли гърбът от дългото умиране

(и да си паднал си е трудно…)

Но въздухът ми стига да извикам:

,,ЖИВА СЪМ!"

(Напук на всичко пак ме има!)