И мойта смърт отново я отменям.
И пак съм жива (без да те живея)
Преболяло времето ми стана гущер
и скри се под поредната неделя.
Звънци на изгрев ми рисуват дните,
(а може би е просто телефонът).
Даже болката се умори от викане
и само ми напомня, че я няма.
Сега съм тук
и май е мръкнало.
Забравеното чувство, че ме има,
лъчи на слънце се процеждат зъбно, ...