18.06.2023 г., 12:27

Преброяване на Лудите

579 5 5

ПРЕБРОЯВАНЕ НА ЛУДИТЕ


... не знам какъв гигантски катаклизъм
ще трябва да се случи изведнъж,
че най-подир да разбера – излизам
от възрастта, в която аз бях мъж,

че вейнатите рокли на жените
ще падат само в моя дрипав сън –
един Генералисимус без кител,
заспал след новините като пън,

че ще стоваря – тежки като котви,
край своите объхтани пети
надеждици, инстинкти допотопни,
терзания и страсти и мечти,

че ще забравя – ах, недей! – какво е
дъх на алое в твоите коси,
не вярвай, моля те, момиче мое! –
от старостта мен Бог ще ме спаси,

там – над цветята с леки пеперуди,
аз ще си литна – светъл пеперуд...
Във списъка на всички средно луди
пишете ме в графата „Много луд”!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Никога не се "жалвам", Ирина, от каквото и да било. Навярно става дума за това стихотворение – https://otkrovenia.com/bg/stihove/kaji-mi-koj-sym-v-svyatoto-im-slovo
  • Валери, не знам кой е луд и кой пеперуд, но къде отиде онова ваше стихче от сутринта, в което се жалвате, че сте НЕдооценен от
    главния редактор и са ви малко звездните заглавия.
    Ориентирайте ме , моля ви, защото съм на купон, а ми се прииска да го изкоментирам!
    Тенкю.
  • Пеперуд! 🤩😃
  • Благословен поетичeн луд
  • Благословена тая лудост !

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...