ПРЕБРОЯВАНЕ НА ЛУДИТЕ
... не знам какъв гигантски катаклизъм
ще трябва да се случи изведнъж,
че най-подир да разбера – излизам
от възрастта, в която аз бях мъж,
че вейнатите рокли на жените
ще падат само в моя дрипав сън –
един Генералисимус без кител,
заспал след новините като пън,
че ще стоваря – тежки като котви,
край своите объхтани пети
надеждици, инстинкти допотопни,
терзания и страсти и мечти,
че ще забравя – ах, недей! – какво е
дъх на алое в твоите коси,
не вярвай, моля те, момиче мое! –
от старостта мен Бог ще ме спаси,
там – над цветята с леки пеперуди,
аз ще си литна – светъл пеперуд...
Във списъка на всички средно луди
пишете ме в графата „Много луд”!
© Валери Станков Todos los derechos reservados