Преценки
479
0
2
От четири години съм на Далчев,
безшумно-архивирани във сенки.
С безсъници и котка за другарче,
останали след "правилни" преценки
Трудът си примирявам го обилно,
раздаден от недостиг на надежди.
Разлепя като тиксото акрилно,
контурите на ликът ми младежки
И киното във гостната е мнимо,
приключи със прожекция от грешки.
Стимула във гърлото тъпчи го,
поне избута буците ни тежки...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дон Хормон Всички права запазени
