24.11.2024 г., 22:07 ч.

Преценки 

  Поезия » Друга
100 0 2

От четири години съм на Далчев,
безшумно-архивирани във сенки.
С безсъници и котка за другарче,
останали след "правилни" преценки


Трудът си примирявам го обилно, 
раздаден от недостиг на надежди.
Разлепя като тиксото акрилно,
контурите на ликът ми младежки


И киното във гостната е мнимо,
приключи със прожекция от грешки. 
Стимула във гърлото тъпчи го, 
поне избута буците ни тежки...
 

© Дон Хормон Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??