Преценки
478
0
2
От четири години съм на Далчев,
безшумно-архивирани във сенки.
С безсъници и котка за другарче,
останали след "правилни" преценки
Трудът си примирявам го обилно,
раздаден от недостиг на надежди.
Разлепя като тиксото акрилно,
контурите на ликът ми младежки
И киното във гостната е мнимо,
приключи със прожекция от грешки.
Стимула във гърлото тъпчи го,
поне избута буците ни тежки...
© Дон Хормон All rights reserved.
