Nov 24, 2024, 10:07 PM

Преценки

  Poetry » Other
487 0 2

От четири години съм на Далчев,
безшумно-архивирани във сенки.
С безсъници и котка за другарче,
останали след "правилни" преценки


Трудът си примирявам го обилно, 
раздаден от недостиг на надежди.
Разлепя като тиксото акрилно,
контурите на ликът ми младежки


И киното във гостната е мнимо,
приключи със прожекция от грешки. 
Стимула във гърлото тъпчи го, 
поне избута буците ни тежки...
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дон Хормон All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...