Някъде навън,
някъде в нощта,
броди моята душа.
Някъде навън...
Някога в съня -
имах те, нали?
Не исках да те пусна,
но тръгна си, уви!
Исках те - завинаги,
а ти мен - за една нощ.
Викаш ли ме - идвах и
сърцето ми прободе с нож!
Погледни в очите ми,
виж сълзите ми...
Махни се от ума ми,
пречиш ми.
10.03.2009 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Силвия Герджикова Всички права запазени
Силно стихче и добре изказани думи. Поздрави от мен и много целувки Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
За пълен достъп до всички функции, използвайте нашето мобилно приложение. Инсталирайте го от Google Play.
