Някъде навън,
някъде в нощта,
броди моята душа.
Някъде навън...
Някога в съня -
имах те, нали?
Не исках да те пусна,
но тръгна си, уви!
Исках те - завинаги,
а ти мен - за една нощ.
Викаш ли ме - идвах и
сърцето ми прободе с нож!
Погледни в очите ми,
виж сълзите ми...
Махни се от ума ми,
пречиш ми.
10.03.2009 г.
© Силвия Герджикова All rights reserved.
Силно стихче и добре изказани думи. Поздрави от мен и много целувки paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
