Глава като изтръпнал крак
Душата - вкоравена невъзможност
Прелял буркан без дъно и капак
изчерпвайки понятието сложност
търкулнала се питката по месечинката
и си намерила трапеза
Ламята глътнала прасенцето с маслинката
И го превърнала в поезия
Космическият вятър люшка
звездичките усмихнати доволни
които казват са създадени
във ден съвсем безалкохолен
© Дух на лютеницата Всички права запазени