Глава като изтръпнал крак
Душата - вкоравена невъзможност
Прелял буркан без дъно и капак
изчерпвайки понятието сложност
търкулнала се питката по месечинката
и си намерила трапеза
Ламята глътнала прасенцето с маслинката
И го превърнала в поезия
Космическият вятър люшка
звездичките усмихнати доволни
които казват са създадени
във ден съвсем безалкохолен
© Дух на лютеницата All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
