2.08.2009 г., 12:56 ч.

Пречистване 

  Поезия
440 0 1

Видях те - нейде из тълпата,

в миг сърцето спря - дали си ти?

Същата извивка - чух струна от съдбата,

потърсих твоите очи.

 

Затичах се, тялото ми забушува,

енергия и трепет - само аз и ти,

на улицата никой не остана -

изчезна всичко - болката дори.

 

Настигнах те, ръката ти докоснах -

каданс забавен - две хубави очи!

Прекрасни! Изгубих се във тях, потънах.

О, Амур! Защо пак мене нарани?

 

Сам... и с всички от тълпата,

сякаш ей така се възроди -

и тя, и чувството, но не тъгата,

останах с пламък чист в моите гърди.

© Милко Илиев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Тази -"К" трябва да го прочете,разбира се ако не го е чувала вече от теб!Братчето ти си си объркал професията бе. Ей това да си влюбен е голяма работа.Летиш,летиш,летиш....докато не кацнеш... като мен. НА ТЕБ ТИ ПОЖЕЛАВАМ НИКОГА ДА НЕ КАЦАШ!ИСКРЕНО И ОТ СЪРЦЕ!!!!!
Предложения
: ??:??