Пречистване
Видях те - нейде из тълпата,
в миг сърцето спря - дали си ти?
Същата извивка - чух струна от съдбата,
потърсих твоите очи.
Затичах се, тялото ми забушува,
енергия и трепет - само аз и ти,
на улицата никой не остана -
изчезна всичко - болката дори.
Настигнах те, ръката ти докоснах -
каданс забавен - две хубави очи!
Прекрасни! Изгубих се във тях, потънах.
О, Амур! Защо пак мене нарани?
Сам... и с всички от тълпата,
сякаш ей така се възроди -
и тя, и чувството, но не тъгата,
останах с пламък чист в моите гърди.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Милко Илиев Всички права запазени
