(дует с Шоколадовата Фея)

Като всеки друг път, тичащ далече,
аз забравих, че живота ми беше напред.
Когато един ангел дойде и ми рече:
"Върни и промени завинаги нещо в теб!"

Въпросът пречупи на две една мисъл,
не бях ли достатъчно смел и различен?
Или бях недодялан, лишен от смисъл,
помислих дали съм за този свят излишен?

Аз съм това, което от мен се получи:
седем смъртни гряха и сок от райски плод
тъкат вените ми, дано чудо да се случи,
от мрака на пъкала да поема във възход.

А всичко останало сега ми липсва,
малките странни мигове, цялата самота.
Божествено изгнание, вкуса вкиснат
на изгарящата болка в една отровна стрела.

Да започна отначало значи да напусна ада,
да убия вкуса на това да съм жив.
Да затворя очите си за този объркан свят,
да се превърна в ангел, но фалшив.

Грешките до тук не мога да изтрия,
имам единствено себе си и всяка своя стъпка.
Безпътен съм, но няма да се скрия,
безпомощен в лъжлива молитвена прегръдка...

Дълго ще трае тук моето завръщане,
загубил всякаква надежда за достоен край.
И днес от мрака към небето обръщам се,
очаквайки някой да ме превърне в рай.