Пречистване, кармичен стон и дъжд
Подгизнах в тоя дъжд и вече знам,
следите от сълзите не остават.
Земята е единственият храм,
а там се плаче и се прошка дава.
Вървя подгизнал, костите ми чак
усещат непокорната стихия.
Нима ще търся враг, та аз съм враг
на себе си, пленен от орисия.
Дърветата безмълвно ми шептят,
поклащат голи клони и се молят.
И те са част от тоя грешен свят,
и те сълзи небесни сякаш ронят.
А аз не спирам, спъвам се в калта
и паднал, още с дланите си дращя.
И всяка фибра, впита във плътта,
неистов стон в кармичното изпраща!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Таков Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ
