Пречистване, кармичен стон и дъжд
Подгизнах в тоя дъжд и вече знам,
следите от сълзите не остават.
Земята е единственият храм,
а там се плаче и се прошка дава.
Вървя подгизнал, костите ми чак
усещат непокорната стихия.
Нима ще търся враг, та аз съм враг
на себе си, пленен от орисия.
Дърветата безмълвно ми шептят,
поклащат голи клони и се молят.
И те са част от тоя грешен свят,
и те сълзи небесни сякаш ронят.
А аз не спирам, спъвам се в калта
и паднал, още с дланите си дращя.
И всяка фибра, впита във плътта,
неистов стон в кармичното изпраща!
© Данаил Таков All rights reserved. ✍️ No AI Used
