Населено е с разбирачи и пророци,
и праведници, с днешна дата фарисеи.
Въздигнати като байряци на пилони -
комедия дел арте. Иде ми да плача.
Повличат подир себе си тълпа
от ултраси и фенове, зяпачи.
Какво им става, дали не греша,
или отмерваме с потрошени броячи.
Ще скоча и проходя на ръце,
ще зажумя - да спра да се вторачвам .
Небето пак остава си небе,
Граал не търся, нито глинено гърне.
Защо пак пренавивам смисъла.
Светликът е константа, времето тече.
Загубвам се сама във послеписа.
© Христина Комаревска Всички права запазени