26.04.2025 г., 7:13

Пред аурата ти сляп не ще съм аз

419 4 2

Очите да затворя ли? Защо?

О, ти си истински прекрасна - ето -

в гърдите ми препуска лудо то,

пегасчето немирното - сърцето.

 

Похвално слово литва към небето,

душата ми открива огнен шанс.

Умът се мръщи пак сега, задето

го пренебрегват сетивата в транс.

 

Нима е нужен в любовта баланс?

До крайност страда тя или ликува.

Усещайки поредният романс

духът ми няма как да се преструва.

 

Пред аурата ти сляп не ще съм аз

и глух не съм за твоя нежен глас.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Асенчо Грудев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...