Пред аурата ти сляп не ще съм аз
Очите да затворя ли? Защо?
О, ти си истински прекрасна - ето -
в гърдите ми препуска лудо то,
пегасчето немирното - сърцето.
Похвално слово литва към небето,
душата ми открива огнен шанс.
Умът се мръщи пак сега, задето
го пренебрегват сетивата в транс.
Нима е нужен в любовта баланс?
До крайност страда тя или ликува.
Усещайки поредният романс
духът ми няма как да се преструва.
Пред аурата ти сляп не ще съм аз
и глух не съм за твоя нежен глас.
© Асенчо Грудев All rights reserved.
