Пред двора
Пред двора на света - страхуваш се
и малко по малко - погубваш се,
приятелю мой и безпомощен,
на сивото махваш безоблачен,
придворни мой, безкористен,
(да влезеш искаше в двора...)
умееш и обичаш "нескопосно",
не виждаш с очите на Бога,
сърцето на звяра ледено
и пожара в очите му каменен,
как поднася чаша отровна
в борба за власт вековна...
Мой безнадеждни приятелю,
със розов пламък в очите си,
просветваш все неизбежното
и търсиш смелостта от бездната
на слепия, болка да ти заменя
и изтръгва звуци камбанни...
и малко по малко - погубваш се,
приятелю мой и безпомощен,
на сивото махваш безоблачен,
придворни мой, безкористен,
(да влезеш искаше в двора...)
умееш и обичаш "нескопосно",
не виждаш с очите на Бога,
сърцето на звяра ледено
и пожара в очите му каменен,
как поднася чаша отровна
в борба за власт вековна...
Мой безнадеждни приятелю,
със розов пламък в очите си,
просветваш все неизбежното
и търсиш смелостта от бездната
на слепия, болка да ти заменя
и изтръгва звуци камбанни...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариола Томова Всички права запазени
