Пред изгрев
Преди да дойде утрото и да боли
заплитам тишината на очите ти.
Кой носи в самотата си ръце,
забравили да удрят и помилват?
Преди да дойде утрото и да личи,
че сянка има болката в гърдите ти,
съня ми си преплувал за море
и будя се с необяснима сила.
Преди да дойде утрото и да не си
направил дом за краткото събитие,
кажи ми, че с неплачещо лице
вселената за дъх ни е родила.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
