16.09.2020 г., 13:55 ч.
Пред изгрев
Преди да дойде утрото и да боли
заплитам тишината на очите ти.
Кой носи в самотата си ръце,
забравили да удрят и помилват?
Преди да дойде утрото и да личи,
че сянка има болката в гърдите ти,
съня ми си преплувал за море
и будя се с необяснима сила.
Преди да дойде утрото и да не си
направил дом за краткото събитие,
кажи ми, че с неплачещо лице
вселената за дъх ни е родила.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Тъй както нощта обречена е
целувката на изгрева да я убие,
за дъх вселената родила ни е!
Чудесен стих, още по-чудесен финал! -
Ооо, съжалявам!
Най- тъмно... -
Хареса ми.
-
"Пред изгрев" е най-тъмто...
-
Райне!
Ти си магьосница! -
Благодаря, Мите - идея си нямам какво показвам - владее ме само чувството за обреченост на щастието като миг, което не пречи да го искам!
-
Човек се ражда, за да е щастлив и в мир със себе си. Но показваш, че и всичко останало е част от живота.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Хубав ден да имате и творете!