Sep 16, 2020, 1:55 PM

Пред изгрев

  Poetry
805 5 8

Преди да дойде утрото и да боли
заплитам тишината на очите ти.
Кой носи в самотата си ръце,
забравили да удрят и помилват?

 

Преди да дойде утрото и да личи,
че сянка има болката в гърдите ти,
съня ми си преплувал за море
и будя се с необяснима сила.

 

Преди да дойде утрото и да не си
направил дом за краткото събитие,
кажи ми, че с неплачещо лице
вселената за дъх ни е родила.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

  • Eй, чудатковци, обичам ви поетичните погледи!
    Хубав ден да имате и творете!
  • Тъй както нощта обречена е
    целувката на изгрева да я убие,
    за дъх вселената родила ни е!

    Чудесен стих, още по-чудесен финал!
  • Ооо, съжалявам!
    Най- тъмно...
  • Хареса ми.
  • "Пред изгрев" е най-тъмто...

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...