Пред кръста
Пред кръста заставам в тих поклон,
на колене аз мълвя: "Не съм достойна..."
Къде ли не ходих,
какво ли не срещнах по тази земя?!
Какво ли не преживях!
Спомени и мечти се преплитат,
и създават един нереален свят...
Но аз пред кръста заставам... да помълча...
Капки кръв леко се стичат,
падат в прахта пред мен,
протягам ръце да ги събера,
ценна кръв, пролята за мен...
Бавно вдигам глава,
с очи аз те търся,
искам да срещна Твоите,
дори само за миг!
И ето - дори в тъмнината - те още блестят.
В тях аз не виждам свойта вина,
а само любов - нежна, изгаряща, прощаваща любов.
Неусетно сълзи по лицето се стичат
без да могат да спрат.
Падат, в прахта попиват
и се смесват с кръвта.
Само миг - а той промени съдбата ми за вечността.
Кратък миг в историята на тази земя,
но със сила да преобърне света.
Святият Бог - Създателят,
Първият и Последният,
Началото и Краят,
Великият и Мощен Цар.
На кръста - разпънат
в крехко тяло,
кръвта изтича,
времето сякаш е спряло...
Легиони ангели във небесата
само знак чакат - да долетят,
да отведат Своя Цар от земята
и от тези, що Го разпнаха.
Но не към тях в този миг Той поглежда,
не повдига за помощ очи
аз съм тази, която Той търси,
за да може да ми прости....
Твоята кръв и моите сълзи.
Твоята любов и моето "Прости!"
Твоята длан, прободена с пирон
и моето сърце - ранявано, ранявало, но сега в поклон.
Твоите очи и моите очи.
Ти си там на кръст - аз съм тук в прахта,
но тази среща - миг
променя вечността...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Люси Трифонова Всички права запазени
