Пред кръста заставам в тих поклон,
на колене аз мълвя: "Не съм достойна..."
Къде ли не ходих,
какво ли не срещнах по тази земя?!
Какво ли не преживях!
Спомени и мечти се преплитат,
и създават един нереален свят...
Но аз пред кръста заставам... да помълча...
Капки кръв леко се стичат,
падат в прахта пред мен,
протягам ръце да ги събера,
ценна кръв, пролята за мен... ...