ljussi (Люси Трифонова)
9 0
Jan 17, 2009, 8:40 PM

Пред кръста 

  Poetry » Other
634 0 5

Пред кръста заставам в тих поклон,

на колене аз мълвя: "Не съм достойна..."

Къде ли не ходих,

какво ли не срещнах по тази земя?!

Какво ли не преживях!

Спомени и мечти се преплитат,

и създават един нереален свят...

Но аз пред кръста заставам... да помълча...

 

Капки кръв леко се стичат,

падат в прахта пред мен,

протягам ръце да ги събера,

ценна кръв, пролята за мен...

 

Бавно вдигам глава,

с очи аз те търся,

искам да срещна Твоите,

дори само за миг!

 

И ето - дори в тъмнината - те още блестят.

В тях аз не виждам свойта вина,

а само любов - нежна, изгаряща, прощаваща любов.

 

Неусетно сълзи по лицето се стичат

без да могат да спрат.

Падат, в прахта попиват

и се смесват с кръвта.

 

Само миг - а той промени съдбата ми за вечността.

Кратък миг в историята на тази земя,

но със сила да преобърне света.

 

Святият Бог - Създателят,

Първият и Последният,

Началото и Краят,

Великият и Мощен Цар.

 

На кръста - разпънат

в крехко тяло,

кръвта изтича,

времето сякаш е спряло...

 

Легиони ангели във небесата

само знак чакат - да долетят,

да отведат Своя Цар от земята

и от тези, що Го разпнаха.

 

Но не към тях в този миг Той поглежда,

не повдига за помощ очи

аз съм тази, която Той търси,

за да може да ми прости....

 

Твоята кръв и моите сълзи.

Твоята любов и моето "Прости!"

Твоята длан, прободена с пирон

и моето сърце - ранявано, ранявало, но сега в поклон.

 

Твоите очи и моите очи.

Ти си там на кръст - аз съм тук в прахта,

но тази среща - миг

променя вечността...

© Люси Трифонова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??