Пред мен върви една цигулка,
източена отзад... в анфас!
Аз гледам тази чужда булка
и изпадам просто в транс!
Учуден съм и цял съм в тръпка -
каква неземна красота!
Върви с величествена стъпка,
кошута стройна, не жена...
На онзи, който е до нея,
завиждам му и го" проклех"...
И просто в тая моя песен
като богиня я приех!
27.10.2011 г. София
© Христо Славов Всички права запазени