Пред Отца
543
0
0
Днес в черно обляках аз свето тяло,
до гуша дойде ми от светли лъжи.
Не искам да бъда в най-чистото бяло,
да бъде звукът ми от бели тъги.
Венеца си свялям, трънлив е премного
за моята крехка и черна коса.
Да бъда отшелница вярна на Бога,
в молитва и скръб да скланям глава,
не, не отива на нищо моята бледност.
Във стих, преизпълнен със вик и тъма,
сърцето си стискам със цялата вечност,
че днеска в човек ще се явя пред Отца.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стела Всички права запазени
