Днес в черно обляках аз свето тяло,
до гуша дойде ми от светли лъжи.
Не искам да бъда в най-чистото бяло,
да бъде звукът ми от бели тъги.

Венеца си свялям, трънлив е премного 
за моята крехка и черна коса.
Да бъда отшелница вярна на Бога,
в молитва и скръб да скланям глава,

не, не отива на нищо моята бледност.
Във стих, преизпълнен със вик и тъма,
сърцето си стискам със цялата вечност,
че днеска в човек ще се явя пред Отца.