evgeniagenka (Генка Богданова)
422 815
29.03.2017 г., 13:25 ч.

Пред родната ми къща 

  Поезия » Философска
355 3 7

Генка Богданова

 

Душата ми e днес пред нея на колене.

Тъжно и виновно в мен сърцето стене.
Тя стои пред мене тиха, посивяла,

рони се мазилка от стената бяла.

 

Прашните прозорци с укор ме поглеждат.

Моите ресници през сълзи се свеждат.

На стрехата грачи ято черни врани,

като, че за помен тъжен са събрани.

 

В малката градинка живо цвете няма!

Колко ли се сърди на небето мама?

Суха е асмата, орехът – отсечен,

дворът запустял е, на тъга обречен.

 

А коминът черен с болка ми изплака

как горили в него снимките на кака,

плодните дръвчета, булото от свила,

мамината ракла, спомените скрила…

 

И вратата с ключа гръб към мен обръща,

аз не съм стопанка в родната си къща.

За парите жалки своя дом продадох,

миналото свое в този ден предадох!

© Генка Богданова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Чудесна творба: терзанието на душата по най- милото
  • Хубаво е когато човек може да изплаче мъката си в стих.
  • Усетих тъгата. Поздрави и от мен!
  • Благодаря ви, приятели, че не останахте безучастни към болката родила това стихотворение!
  • Сърцето ни оставя безмълвни...
  • В родната къща са стъпкани всички спомени!
    С всяка продажба сякаш се продават и спомените.Творбата е написана с чувство на тъга! Харесах! Поздрави!
  • Гени, прекрасно е! Да, тъжно е, но няма значение, говоря за поетичната стойност. Прекрасно си го описала и поднесла! Една късно разкаяла се душа. Чувства, образност и за финал самопризнанието пред съвестта! Поздравления!
Предложения
: ??:??