Пред родната ми къща
Генка Богданова
Душата ми e днес пред нея на колене.
Тъжно и виновно в мен сърцето стене.
Тя стои пред мене тиха, посивяла,
рони се мазилка от стената бяла.
Прашните прозорци с укор ме поглеждат.
Моите ресници през сълзи се свеждат.
На стрехата грачи ято черни врани,
като, че за помен тъжен са събрани.
В малката градинка живо цвете няма!
Колко ли се сърди на небето мама?
Суха е асмата, орехът – отсечен,
дворът запустял е, на тъга обречен.
А коминът черен с болка ми изплака
как горили в него снимките на кака,
плодните дръвчета, булото от свила,
мамината ракла, спомените скрила…
И вратата с ключа гръб към мен обръща,
аз не съм стопанка в родната си къща.
За парите жалки своя дом продадох,
миналото свое в този ден предадох!
© Генка Богданова All rights reserved.
