Пред себе си до болка откровен
Поне веднъж безстрастно погледни
на всичките си досегашни дни
и искрено и трезво си признай,
че твоят разум и духът ти тъмен
сгрешиха неведнъж по пътя стръмен
към тъй химерния жадуван рай!
Признай, че беше не съвсем почтен,
че на ума си алчен беше в плен,
че можеше и по-добър да бъдеш
в света жесток – на доброта оскъден!
Не се залъгвай! – Просто няма смисъл!
Без страх бъди до болка откровен
пред себе си – във всяка своя мисъл –
и Смисъл ще изгрее в твоя ден!
© Бòгумѝл Шàар Всички права запазени