Пред теб
Сърцето си аз в храм за теб превърнах,
та да се чувстваш в него защитен.
С мечтите си добри павирах пътя
по тях при мен да стига твоят ден.
От взора си събрах звезди прекрасни,
закичих те със тях, за да блестиш,
да те намират много лесно ласките,
дордето с всичко свое ме градиш.
От облака в душата си изплетох,
най–чудните, вълшебните криле.
На мъката неистова ги дадох,
да отлети от троето сърце...
И ето ме сега сама и гола,
без облаците моя самота -
една жена, не искаща да страда -
пред теб оставам само по душа!
Антоанета Александрова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Антоанета Александрова Всички права запазени
