11.02.2012 г., 11:22 ч.  

Пред твоя праг, Любов! 

  Поезия » Любовна
701 0 0
Пред твоя праг, Любов!
При теб ме водят ветровете,
за да намеря смисъл и покой,
Любов, стопи в мене ледовете,
бушувай и кънти, като порой!
Със себе си единствено сравнима,
обричаща - създаваш светове,
а после тиха и недоловима
разгаряш силно моето сърце!
От дълъг път ме водят ветровете,
през степи пусти и през мрак,
през нови пътища, през вековете, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ЛЪЧИСТА Всички права запазени

Предложения
  • На дъщеря ми Радина Една любов умира... Наранена, цяла в кърви... Прободе я рапирата на думите. Една...
  • Това си бе проклятие за дъжд. Вали, откакто секнах да се моля. И вместо дъжд, миришеше на мъж. На он...
  • Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Още произведения »