Пред твоя праг, Любов!
Пред твоя праг, Любов!
При теб ме водят ветровете,
за да намеря смисъл и покой,
Любов, стопи в мене ледовете,
бушувай и кънти, като порой!
Със себе си единствено сравнима,
обричаща - създаваш светове,
а после тиха и недоловима
разгаряш силно моето сърце!
От дълъг път ме водят ветровете,
през степи пусти и през мрак,
през нови пътища, през вековете,
за да застана аз пред твоя праг!
Лъчиста
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© ЛЪЧИСТА Всички права запазени