11.01.2008 г., 8:46

Предай нататък...

1.4K 0 24

На мойта обич късах цветовете,

разпращах ги по цялата земя...

На хората в сърцата, в умовете

гнездо да свие Любовта...

 

 

 

 

 

Сезони минаха... Изтича времето...

Старостта покри ме с бял покров...

Но на Живота ще покълне семето

в градината на твоята Любов!...

 

 

 

 

Предай нататък... Също като мене...

Раздавай обичта си по света!

И никога не падай на колене.

Освен пред портите на Любовта!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© АГОП КАСПАРЯН Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...