Jan 11, 2008, 8:46 AM

Предай нататък...

  Poetry » Love
1.4K 0 24

На мойта обич късах цветовете,

разпращах ги по цялата земя...

На хората в сърцата, в умовете

гнездо да свие Любовта...

 

 

 

 

 

Сезони минаха... Изтича времето...

Старостта покри ме с бял покров...

Но на Живота ще покълне семето

в градината на твоята Любов!...

 

 

 

 

Предай нататък... Също като мене...

Раздавай обичта си по света!

И никога не падай на колене.

Освен пред портите на Любовта!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© АГОП КАСПАРЯН All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...