Предал си ме
Ах, колко е красива тази стая
и опиянена е от алкохол в забрава.
Роклята си бяла ще захвърля,
зад завесата,
за да
да забравя.
Във очакване съм аз на теб,
да дойдеш,да седнеш,
да разкажеш...,
че от любов целия си обгорен
и от любовницата си в хотела
бил си покорен.
Със влажен поглед ще те гледам,
ще те обичам до безкарая,
ще легна на леглото наше,
сякаш мен прегърнал ме е Рая.
Ела и ти до мен легни
и с двете си ръце ме прегърни,
че може утре да замина,
бавно да умирам и загина.
Ела до мен ме погали,
погледай ме така като децата,
че никога не бях жена
на мъжете вечно в краката.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Любов Никифорова Всички права запазени
