13.11.2018 г., 16:48 ч.  

Предал си ме 

  Поезия » Любовна
633 1 1

Ах, колко е красива тази стая

и опиянена е от алкохол в забрава,

роклята си бяла ще захвърля,

зад завесата ще я загърбя,

да забравя.

 

Във очакване съм аз на теб,

да дойдеш, и да седнеш,

да разкажеш...

че от любов целия си обгорен

и от любовницата си в хотела

бил си покорен.

 

Със влажен поглед ще те гледам,

ще те обичам до безкарая,

ще легна на леглото наше,

всякаш мен прегърнал ме е Рая.

 

Ела и ти до мен легни

и с двете си ръце ме прегърни,

че може утре да замина,

бавно да умирам и загина.

 

Ела до мен ме погали,

погледай ме, така, като децата,

че никога не бях жена

на мъжете вечно във краката.

© Любов Никифорова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • На предателя се прощава, ако той обича. И, ако ти го обичаш, разбира се. Хубав стих. Детски, наивен. Стих на жена, с дъх на жена. Когато жена пише за мъж, когото тя обича, поезията винаги е красива и тъжна. Така пишат жените, когато обичат.
Предложения
: ??:??