12.01.2008 г., 11:17

Предатели

1.5K 0 4
Да плюят, да мразят, да хулят,
да казват на всички туй, дето чуят.
Интриги, забежки и хиляди смешки
и пипат, раздават твоите вещи.
Приятели мои са те неотлъчно,
приятели, да бе! Положение мъчно.
Плюй ги, мрази ги, хули ги и ти,
не се доверявай на никой, помни.
Лисици и вълци, диви зверове,
знаят да създават само ядове.
Затуй подмини ги днес със усмивка,
на живота ти те са само отливка!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мони Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...