Jan 12, 2008, 11:17 AM

Предатели

  Poetry » Parody
1.5K 0 4
Да плюят, да мразят, да хулят,
да казват на всички туй, дето чуят.
Интриги, забежки и хиляди смешки
и пипат, раздават твоите вещи.
Приятели мои са те неотлъчно,
приятели, да бе! Положение мъчно.
Плюй ги, мрази ги, хули ги и ти,
не се доверявай на никой, помни.
Лисици и вълци, диви зверове,
знаят да създават само ядове.
Затуй подмини ги днес със усмивка,
на живота ти те са само отливка!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мони All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...